автор: apostola

Носѝ си в сърцето вселена от страсти,
а вечер си лягай с набъбнали тръпки.
Хвърли от живота ненужните красти...
Не го съживявай с нерадостни кръпки.

И нека те носи денят на крилата,
а вечер да стигаш в съня си луната.
И следвай безгрешно на път правилата:
люби и обичай до тебе жената.

А щом се наложи жена да спасяваш,
живота си жертвай без задна умисъл.
Безсмъртие вечно така си посяваш-
смъртта ти добива най- истински смисъл.