автор: miranda307

Защото те няма
във мене е яма
прорастнала
здраво
отляво гръдта.

Kат’ гной разни мисли-
все гъсти,
смолисти-
се стичат из нея,
и бавно плътта

задръстват…
Полепват
в недрата, където
разбита заседнах
кат’ стар асансьор-

олющен и празен…
…………………………………
Направо ме смазва
това - че те няма…
……………………
Ненужен обзор.