автор: miranda307

Стара, съдрана, парцалена кукла- докрай изтърбушена. Празна торба!
С лекета от пръсти в сплъстените букли
и нищо отвътре съм. Куха душа.

А дрипи разпраната гръд да запушат
напразно опитват. И влача така
печалните вехти парцали -бездушно-
на своето тяло пробито в калта.