автор: Elling

Люшка се комбинезона на това мироздание
под любопитството на хиляди съзнания,
бързащи да се удивят и то мълчешком -
как може хем да е здание, хем да не е дом?
Поне не такъв, във който да се пльоснеш
и непраните отдавна мисли да си проснеш,
окапани в цвета на старa нитро лютеница,
отрудени до унес в урбанизираната ръченица,
дето уж тропаш я успешно в тъмния си ум
заслушан в хамстерския стърготинов шум,
но всичко рухва като бандаж на чиновник...
Как да обичаш, ако не си целувал дъждовник?