автор: bbobbibgbs70

Слънце мое.
Обич моя ненаситна.
Бяла светлина си ти
кристална.
Скрита пролет,
и необходимост нежна.
Ти – съдба съдбовна.
Моля те, бъди
до мене.
Красота ми дай.
Нека бъдеш
истинската
моя същност.
Аз да бъда
малко по-добър
и вярващ.
Ако ли не искаш,
тихо приземи се
в моето сърце
страдално.
Погали ме,
кротко целуни
очите ми затворени,
усмихни се
и върви нататък.
Аз ще диря
твоят път
самотен
и когато го намеря
пак ще те
последвам.
Символът на
моята реалност,
ти ще бъдеш.
Ето пред иконата
застанал,
аз изрекох
своята молитва.
Паля свещ и няма
да угасне
пламъкът
със който
те обичам...
И във него
ще се закълна
пред тебе,
че ще спазя
този мой
съдбовен
избор...

2017
Боян СТАНИЛОВ