автор: RockAround_theC_l_ock

Чакам те, но ти не идваш... Още
с не събуденото утро, скрито в мрака;
превалил безсънните си нощи,
не допил кошмарите среднощни;
мъката си още не изплакал,
ала скрил в душата вяра – чакам...

Чакам те... С надежди отлетели
чака те самотната ми стряха;
чакам те с мечтите побелели –
чакам, с вярата на сиромаха...
Спомените, с мене остарели,
свити до надеждите ми – чакат...

Чакам те, дори така да свърши,
на живота шарен – карнавала...
Ти, сълзите нежно ще избършеш
като Първа пролет долетяла
и ще върнеш топлото ми лято
с любовта си,
Моя лястовице бяла!

Бой..Боев, 2017