В дъбрава на една полянка
събудена от зимна дрямка
с блестящи люспи, кат на мрянка
просъскала ми пепелянка.
Тя буди сънни пеперуди,
пчелите кара да се трудят
и невнимателни туристи
ги плаши, както плаши глисти.
Чрез нея всеки благ езичник
отрекъл се от дух, ням скитник
при срещата си с тая мъдрост
тя вдъхва му живот и твърдост.
Така научи тя и мене
на преклонение смирено.