автор: barmana66

Малкото петле

Майката кокошка се разходи и цялата си къщичка обходи. Започна да брои тя своите рожби и се замисли и нещо започна да я гложди, че липсваше едното и дете, не виждаше тя черното петле.
Майката кокошка се разходи и цялата си къщичка обходи. Започна да брои тя своите рожби и се замисли и нещо започна да я гложди, че липсваше едното и дете, не виждаше тя черното петле.
И викаше го тя непрестанно с цяло гърло, но не видя ни камъче около нея да помръдне. Къде ли се е дянал тоз мой син и знае, че той ми е любим – говореше си майката кокошка и чудеше се дали лесно ще му даде и прошка.
В туй време черното петле играеше си като мъничко дете, подскачаше около голямото дърво и рисуваше квадратчета за дама през едно. Веселеше се малкото петле и не мислеше за майчино сърце, че майка му се притеснява и се кори, къде се е дянал и дано не се изгуби.
Но смелото петле, не се и сещаше въобще, че е време вкъщи да се прибере.
Майка му отново затъжи, че можеше на малък петльо да се случат хиляди беди и близо до гората големия Лисан ловува и може да хване той петлето, докато
лудува .
И старата кокошка беше права, тя се страхуваше и се надяваше петлето да внимава.
Междувременно нашият малък герой в игрите си не намираше ни мир, ни покой и радваше се той на хубавото слънце, ала му се искаше да клъвне някое и друго зрънце, че глад спохождаше го вече, а от къщи беше надалече. И без да види и усети отдалечи се много скоро малкото петле, а вече беше тъмно и затупка смелото сърце, къде ли е ? и как ли ще се прибере?
Докато се чудеше това петлето, до него приближи Лисан и ето, че той се приближи в мига, а наш петльо едва не се разплака.
- О мъничко петленце – каза му Лисан . А погледа му беше весел и засмян.
И виждаше вече той, как ще сготви мъничкото петле в тигана свой.
- Кажи Лисане – каза му петлето.
И наежи се и вирна си нослето, че беше малък знаеше и той, но нивга не ще се предаде без бой.
- Смятам, да вечерям с тебе мъничко петле и ще те направя на гювеч и няма да гладувам веч.
- Добре де бай Лисане, ама искам да ти предложа аз една игра, да изиграем ей сега, пък после ще дойда с тебе за вечеря и без друго от къщи съм далеч и пътя не ще намеря – каза черното петле и отново сякаш треска го обзе .
-Ще изиграя с тебе таз игра и после в
тигана ще те аз сваря – облиза се
доволно пак Лисан и сякаш беше още
повече засмян.
-Ами значи да ти кажа правилата, ти ще стоиш до това дърво дето е ей там в далечината и ще броиш от едно до сто, а аз ще се крия до близкото дърво и като преброиш, ще дойдеш да ме хванеш, а аз търпеливо до дървото ще застана .
Съгласи си старият Лисан да играе таз игра и после от петлето да направи си курбан . Започна да брои от едно до сто и не поглеждаше въобще той далечното дърво, където петльо уж се беше скрил и където той после ще го е открил.
В това време нашият малък герой, бягаше и нямаше ни почивка, ни застой и спомни си много бързо за пътя до неговата къща и тръпнеше в очакване да започне да се връща към своята красива къща. Догде Лисан преброи от едно до сто вече нямаше ни помен от смелото петле и разбра той, че е излъган и няма гювеч от него скоро да яде.
Петлето се прибра в късен час и посрещна го майката кокошка и в захлас му каза :
- Веч от тука нейде да запомниш не се отделяй от вкъщи аз пак да ти припомня. И извини се малкото петле и успокои се смелото му сърчице .
Поуката от таз история искам да ви кажа:
“Недейте се отделя от вкъщи без майка ви да каже и слушайте я Вие много, за да не Ви се кара и гледа тя отново строго”.