автор: Kanegan

На Виолетка Павлова
За болката, която споделят душите ни по старите къщи
паметници на културата в БлагАрия.

Кутия от спомени

Селски къщи
с цветни гердани накичени
монах съм, стоя
пред храмове моля се.
Толкова много душа
пустеят вдовици без рамо.
Кой сърцето си ще даде?
Децата къде са, пръснати перли.
Обичам бабите,
слънчасват на припек.
Нищо не е загубено,
аз ви жалея!
Корените си тук намирам,
покланям се вие сте вечност!