автор: FFortuna

Смалили са се къщите.
От чакане
да свършат незапомнените пътища.
От криене на болката.
От раните,
останали от някогашно тръгване.
Смалили са се къщите.
От вярата,
че старите врати са незаключени.
От слушане,
изгубено от вятъра
в греховното послание на думите.
Смалили са се къщите.
От мъката
в прегърбената старост по дворовете.
От спомена,
превърнал се във сънища,
изпълнили очите на самотници.
Смалили са се къщите.
От жаждата,
разпукала рисунки по стените им,
От тихото под стряхата.
А някога
намираха посоката си…птиците.