автор: wingless

Нощта се спуска – просто ей така.
Разтегля до безкрайност часовете
по слепите капчуци на града
и се превръща в мокри силуети.

Увисват цветовете на деня
в прозорците,като дъждовни ноти.
Събират се в едната ми ръка,
а всеки има хиляди животи.

И колко странно,шепота безгласен
на прилепите – птици чувам пак
да се повтаря толкова прекрасен,
че аз заспивам.Вънка пада мрак.