автор: Hulia

Благовец е.
Простирам да съхне на слънце и вятър
тънка бяла кошуля от божии благословии
(залята обилно от неразумните ми сълзи).
Разпускам пчелите на мислите да събират
сладък мед от сътвореното от Теб, събирам
пчелната отрова. Оставям чанове да лекуват
клетките ми, примолвам млади зелени гущери да пратят
хабер до змиите да не закачат повече БлагАри-българи.
Припалвам огньове в сърцето, да поскачат децата,
да уплашат дракони. Изпрати, моля те, Господи,
най-светлите Си ангели към душите на всинца ни,
да обуздаем ламята, дишаща в нас, сега и завинаги, во веки веков.
Амин...