Годините променили чертите,
но очите още са сини...
Вървим със старика по пясъка
морето също е синьо, тъжно -синьо.
Притъмнява.
Водата люлее скалите,
девойка запява и върви по вълните.
,,Не бой се това е мойта любима
по светулкино време идва и си отива.
Млад бях под лозите дадох и своето име
в деня преди сватбата морето я приютило,
вечер ,след вечер я чакам,
само нощите имам,
заспивам щастлив,
през деня тя отново умира..
Видя ли пътниче,моята самодива?
Олекна ми че споделих
Време е и аз да замина!"