автор: tvoiapoznata

Владимир помогна на Роуз да слезе от джипа. Дългата и рокля се стелеше навсякъде около нея като ефир. Буба вече беше виснал до жената, така че не и се отпусна особена свобода. Тримата се отправиха към заведението.
Николай пушеше с охраната и го чакаше на самия вход. Кимна на Владимир без да погледне Буба и Роуз, и остана да си допуши цигарата.
Роуз беше блокирала.
Не очакваше, че връщането и тук ще е лесно. Но емоциите, които я завладяха, заплашваха да я извадят от контрол. Владимир го усети и се приближи по-близо до момичето. Тя можеше да усети топлината му, но и това не успя да я успокои.
На входа на бара охраната избута опашката от чакащи и пропусна гостите навътре. Поздравиха Буба и Владимир, поздравиха и Роуз особено сърдечно. Тя не знаеше как да реагира но не се и наложи. Владимир не я остави да се спре, докато не стигнаха до служебната маса. Да, тя помнеше това сепаре. Обърна се към Владимир и го изгледа свирепо.
- Беше ли нужно и сепарето да е същото?
- Абсолютно! – Той й намигна и и помогна да седне на огромния червен диван, след това се настани спокойно до нея. Буба вече се присъединяваше към тях. Настани се от другата страна на Роуз, като отваряше в движение бутилка с уиски. Докато Буба разсипваше алкохола, Владимир разкопча ризата си и нави ръкавите. Огледа Роуз внимателно. Красивото и лице, косата и, нейната прекрасна рокля, която показваше много от изящните рамене на момичето, скъпото колие, подарък за сватбата. Накрая се върна на невероятно виолетовите и очи и се усмихна.
- Как ти понесе вечерта, момиче?
- Вечерта още не е свършила.
- Знаеш за какво питам.
- Да – Роуз въздъхна – Знам.
- И?
- След разходката ми с теб до Турция? Преди десет години? Нищо вече не може да ме изненада. – Владимир се засмя бурно, с което предизвика учуден поглед от страна на Буба. – Язвителна си, скъпа. Това ме радва особено.
- За мен е чест да ти доставя удоволствие. – Владимир и подаде чаша с уиски, като все още се подсмихваше. – Наздраве! – Роуз отпи от уискито и въздъхна.
Владимир кимна на Буба и той се доближи до него. Започнаха да водят някакъв делови разговор и Роуз се унесе в спомените си от тази вечер.
Тя, всъщност, не си правеше шега с Владимир. Сега, на официалната вечеря, на която Владимир я представи като своя жена, се чувстваше добре. Не, „добре” не беше точната дума. Сякаш след заминаването и от България, нещо в нея се беше прекършило. Не и пукаше за хората около нея особено. И това беше добре.
Изчака студено всеки един от мъжете да мине и лично да и се представи, след това се остави Владимир да я настани и да им сервират вечерята. Гледаше тези непознати лица. Елитът на престъпна Русия. Мъже, от 30 до 60 годишни, че и повече. Страшни, сурови, опасни...и виждаше как всеки един от тях, щеше да и служи един ден, защото тя бе по-добра от тях. И Владимир го знаеше също. За това беше цялото това фиаско, със сватбата, официалната вечеря в един от най-скъпите ресторанти в Москва... Роуз знаеше, че документите бяха необходими. Бракът им беше официален и законен акт. Всичко друго нямаше значение.
Не. Нещо имаше значение. И това не бяха непознатите мъже на вечерята. А нейното собствено обкръжение.
Владимир, Буба и Николай бяха около нея като лична охрана. Тя се чувстваше сигурна. Предполагаше, че Владимир е наясно с това. Защото си спомняше много добре колко по-притеснен беше за реакцията и в Турция. Сега беше спокоен. Беше уверен и спокоен, че всичко ще се развие както трябва. Роуз не знаеше на какво се дължи това. На факта, че беше вече по-зрял, че нея я познава по-добре, или на очевидния факт, че тук, в Русия, пред неговите хора, той се чувстваше в свои води. Имаше и една четвърта възможност, за която Роуз не искаше да си помисля. Възможно беше Владимир да е станал по-студен, по-безчувствен след изстрела срещу него. Тя знаеше, че каквото и да и казва сега, го прави за да може Роуз да си стъпи по-бързо на краката. Усещаше промяната в него. И това, че бяха минали толкова години не беше истинския проблем. Не и за тях двамата. Владимир беше непознат човек и това притесняваше Роуз повече от всичко. Предстоеше и да прекара живота си с непознат човек.
А защо се ожени за нея? Тя на практика беше останала сама, на неговата милост. Нямаше ги Сергей, Андрю, майка и, нейните верни хора...Майк! Владимир беше единственият човек, който се разпореждаше с живота и. Но Не! Той и направи жест, като подписа с нея, въпреки всичко, което и говореха през последната година. Това беше жест, който тя самата не искаше. Не го разбираше. Той наистина и даваше огромна власт. И го правеше с цел.
........................................................................................................................................
Николай се плъзна внимателно и седна до Роуз. Загледа я с интерес. Владимир и Буба още си говореха за бизнес.
- Как се чувстваш? – попита мило Николай. Дали беше загрижен? Роуз не можеше да прецени. Но не можеше да пренебрегне очарователната му компания, за това отговори искрено.
- Не на място, наистина. Последният път тук едва не ви извъртях стриптийз шоу.
- Да – Николай поклати глава. – Беше забележителна.
- Бях бясна.
- Видях. И въпреки това беше забележителна.
- Може ли да те попитам нещо?
- Стреляй!
- За тази вечер и за хората в ресторанта. – Николай присви очи.
- Какво за тях?
- До колко Владимир контролира положението? И до колко тези хора са негови партньори?
- Партньори? – Николай беше искрено учуден. Но само за секунда. – Те не са му партньори.
- Не?
- Не!
- А какви са? – Николай отпи от уискито си и промърмори.
- Ти нищо не знаеш за бизнеса му, нали?
- И как бих могла? – Въздъхна тя.
- Да. Е, нещата малко се попромениха. – Николай отпи отново. – Той, Владимир, дълги години беше глава на собствената си организация.
- Колко дълги години?
- Ами не знам точно. Да кажем от смъртта на Марк Бентън. Тогава се върна в Русия и започна от нулата. Тогава се запозна с мен и брат ми. Владимир идваше с необходимите връзки и контакти от Турция и Европа. Обеща, че ще отвори каналите за Близкия изток през Европа, така и направи. Той е много умен и търпелив стратег. Трябва да го знаеш вече.
- Знам го.
- И така, постепенно, за пет, шест години успя да организира целия руски пазар на оръжия.
- Баща му?
- Не! Владимир ненавижда терористите. Смята ги за емоционално обременени лунатици. Не се възползва от името на покойния си баща нито веднъж. Наказа сурово всички, които се опитаха да го сравнят се него. Владимир е бизнесмен, нищо друго.
- Великолепно просто.
- И така беше допреди седем години. – Роуз замръзна. Някак си знаеше какво ще последва. Николай я гледаше в очите, все още усмихнат. – Тези хора, всичките, които видя на вечерята. Те не са негови партньори, Роуз. Защото Владимир няма никакъв бизнес. Официално, преди седем години той го раздели помежду им. Целия си бизнес. Без изключение. Остави Буба да се занимава с трафика на оръжия. Аз се заех с политиката. Ние сме единствените му пълноправни представители. Той е само почетен член на кликата в Русия.
- Какво съм направила? – въздъхна Роуз.
- Нищо страшно, момиче. Както ти казах, мъжът ти е брилянтен стратег.
- Защо се е отказал от бизнеса си?
- Защото му предстоеше интересен лов. Трябваше да е напълно сигурен, че личните мотиви няма да застрашат бизнеса.
- И аз съм била плячката.
- Ти и цялата проклета организация Лори. – Роуз помръкна. Николай я погледна прямо. – Извинявай. Те все пак почти не убиха Владимир.
- Аз, Николай, аз едва не го убих.
- ...за да защитиш Сергей Водняев.
- И пак бих го направила.
- Мисля, че никой не се съмнява в това, скъпа. За това Академията Лори вече не съществува, за това не ти остана нищо в България. И за това никога вече няма да видиш тази страна.
- Вие братята Саракашвили? Приемате ме прекалено лесно, предвид всичко, което знаете за миналото ми. – Роуз смени темата категорично. И Николай не можа да не го оцени.
- И защо да не те приемаме? Ти вече си в ръцете му. Ти си жена, много силна и красива жена, и си достойна за Владимир. Щом той те приема, как можем ние да не го направим?
- А Турция?
- Ти наистина си много добра, Роуз!
- С кое?
- С владеенето, мила.
- Не по-добра от Владимир.
- Никой не е по-добър от Владимир. Но като се замисля, той все пак командва. Ти си тази, която търпи.
- Турция, Николай! – Настоятелно върна темата Роуз.
- Все още е неутрална. За всички, освен за теб. – Николай натърти на последното. Роуз повдигна едната си вежда учудено. Мъжът се усмихна.
- Разбираш ли? Работата е там, че Владимир е много влиятелен. Лори ги няма, а ти си направила откровен опит за убийството му. Неуспешен. – Отново натърти на последното. - Та, дори и да попаднеш в Турция. Никой няма да си повдигне и пръста да те защити от хората на Владимир. Ще те държат жива, докато не те приберем ние. А ние ще те приберем. Това вече трябва да си го разбрала. В случай, разбира се, че изобщо успееш да напуснеш Русия. – Роуз се усмихна горчиво.
- Нали Владимир се беше оттеглил от бизнеса?
- Ти най-добре трябва да знаеш, че от този бизнес няма измъкване до живот.
- Знам.
- Както и това, че Владимир умее да пази неговото.
- И това знае! – Роуз подскочи, когато чу гласа на Владимир. Беше толкова погълната от разговора, че беше забравила къде е. Буба беше изчезнал някъде. Владимир продължи.
- Време е да научиш още нещо, скъпа. Забелязала си, че ме уважават, така ли? Уважават ме, защото им дадох готов бизнес, подплатен с тлъсти и гарантирани доходи. Дадох им го ей-така, безусловно. – Владимир погледна Николай и се подсмихна. Не, Роуз беше сигурна, че не се е оттеглил безусловно. Николай се усмихна в отговор на шефа си. Владимир продължи. – Направих ги богати, Роуз. И по този начин ги заробих. Всичките. Защото няма по-голяма човешка слабост от лакомията. Прав ли съм?
- Влад? – Роуз го гледаше ядосано. Играеше ли си с нея? И двамата знаеха, че Роуз не разбираше този порок.
- И още нещо змиичке – Владимир просъска в ухото и – Въпросът ти за Турция беше тотално излишен. Няма начин, никакъв физически начин да напуснеш границите на Русия. Набий си го в красивата главичка, веднъж завинаги. Защото ти гарантирам, че никой, никой в Русия няма да те пусне да минеш границата. От най-големия политик, до най-дребния наркоман. И няма да се налага аз да следя за това. Повярвай ми! Всички вече си знаят урока. – Да, тя не се и съмняваше в това. Погледна го съвсем спокойно и спокойно попита.
- Мога ли да посетя Люба на бара?
- Можеш да правиш каквото си искаш, любима моя. – Роуз се отправи бавно към приятелката си, без да погледне назад. Владимир отново я беше разстроил, но да бъде проклета ако му го покажеше.
Николай изчака Роуз да се отдалечи и погледна Владимир. Той отвърна на погледа му, докато си запалваше цигара. Николай го попита сериозно.
- Тя оправя ли се, Влад?
- Доста добре и сравнително бързо.
- Както очакваше ли? – Владимир се усмихна.
- Още се затваря в себе си. Но и това ще отмине. Възнамерявам да започна да я тренирам.
- Не е ли опасно?
- Не, никога няма да стане по-добра от вас, а ще трябва да се защити, ако и се наложи. Освен това имам и други причини.
- Нуждае се от отдушник?
- Определено. Още е много изнервена, вечер не може да спи. Това не е добре.
- Хапчетата?
- Спрях ги. Ще трябва да се пребори с безсънието по трудния начин.
- Има ли други проблеми?
- Не съм забелязал.
- Тя е силна жена. Беше много прав за нея.
- Силна е но е прекалено затворена. Много ми е трудно да пробивам защитата и и ми отнема много време, Николай.
- Но ти ще се справиш.
- Разбира се. Не се притеснявай. В сигурни ръце е. – Николай се усмихна.
- Толкова ли ми личи? – Владимир се усмихна на свой ред и потупа стария си приятел по рамото.
- Да. Личи ти.
- Просто...не я разбирам, но държа на нея, Влад. Искам да я пазя.
- Защото е добра и искрена, качества, които ние с теб не познаваме. – Владимир се засмя сърдечно. – И противно на мнението на Буба, тя не е вещица и не омагьосва горките хора! – За миг той пак стана изключително сериозен. – Роза е прекрасна жена, Николай. Ще имаш щастието да се увериш в това след години, въпреки травмите, които и нанесох. Тя е много откровена, тя е скромна, влюбва се рядко, обича много и силно, и до живот. Да, стреля по мен, но за да защити човек, на който се възхищава безусловно. Ревнувал съм неведнъж за обожанието, което Роуз изпитваше към Сергей и сам не си давах сметка, че аз също обожавах ментора си. Роуз е много благороден човек и представата и за справедливост може да те побърка. Роуз е силна. Много силна. Бил съм свидетел на това, как големи мъже се пречупват само при един неин жест.
- Знам, Влад. Знам това.
- Да, познаваш Сергей, Андрю, Майк и Бранко. Познаваше ги като бойци.
- Е?
- Харесваше ги!
- Да. Уважавам ги много и съм ти го казвал.
- Всичките те бяха нейни бойци. Като наследница на Лори, тя винаги е била заобиколена от елита. Имах щастието да съм част от този елит, докато малката растеше. Тези мъже бяха готови да дадат живота си за нея. Не за майка и, не за наследството, за нея!
- Още са готови, Влад.
- Така ще е докато дишат. – Николай въздъхна.
- Защо ми казваш всичко това?
- Защото знам, че се мъчиш. Искам да си наясно, че Роуз винаги ще е победител. Просто и трябва малко време. И на двама ни трябва малко време. – Владимир погледна рязко малкия брат, който вече се присъединяваше към тях на масата и се подсмихна. – Буба е друго. Буба е щастлив. Той не е много по чувствата. Харесва Роуз но подбудите му са чисто егоистични. Доволен е, че малката е около нас. Намери си достоен съперник и това му доставя неподозирано удоволствие. Ти? Трябва да ми имаш доверие и този път.
- Имам ти.
- Тя ще е добре, Николай, обещавам ти! – В този момент Буба се отпусна тежко на сепарето и погледна подозрително двамата.
- И какво за Роуз?
- Нищо! – Отряза го Николай. Владимир също си замълча. Обърна се отново към големия брат.
- Кога ще заминаваш за България?
- В края на седмицата.
- Утре имаш ли някакви планове?
- Не.
- Отиди да правиш компания на Буба. Аз ще съм на посещение. Цял ден. – Николай кимна и се зае с питието си. Владимир се загледа в Роуз. Напоследък обичаше да и се наслаждава отстрани. Без излишни задръжки, успокоен, свалил тотално гарда. Знаеше, че има още много работа с момичето, а вече започваше да губи търпение. Това щеше да е най-голямото предизвикателство в живота му. Да успее да я запази невредима за себе си, за цял живот.
Роуз се забавляваше от реакцията на Люба и на Дария, и другите и бивши колеги.
Знаеше, че момичетата виждат непозната жена пред себе си.
Та тя все още беше с вечерния си тоалет. Смела, усмихната, великолепна. Говореха си на чист, перфектен руски. Роуз го беше овладяла до съвършенство. От спомена за онова наранено плахо момиче от България, нищо не беше останало. Поне за околните.
Роуз погледна бегло към Владимир, засече замисления му поглед. Да, той знаеше колко е наранена женичката му. Само той!
Роуз беше брилянтна. Усмихваше се широко, отпиваше от питието, говореше малко и се радваше на бърборенето на момичетата. Хващаше любопитните им погледи към служебното сепаре. Разбираше ги. За тримата гиганти там се носеха легенди. Осен всичко друго тримата на масата бяха и опасно красиви. Особено нейния. Роуз си спести новината, че вече е омъжена за Владимир. Все още искаше първо тя да свикне с нея.
Момичетата си поговориха около час, никой не ги закачи, всяка от тях си вършеше задълженията и после се присъединяваше към компанията. Роуз попита Люба за Водка. Момичето не и каза нищо различно. Водка беше изчезнал. Не само от бара. Не се беше вясвал изобщо в Москва. Никой повече не чу за него.
Майка ги доближи най-накрая, свършил със служебните си задължения. Стисна Роуз в мечешка прегръдка и промърмори.
- Радвам се да те видя, момиче. Здрава, най-вече! – Роуз се засмя.
- Да, знам, че ти бях голяма отговорност.
- Беше. Шефа нищо не каза, освен, че отговарям за теб с живота си. А той не е много, много по метафорите.
- Да. Разбирай го буквално.
- От начало те гледах толкова подозрително. А ти се оказа най-добрата ми барманка.
- Браво. – Промърмори Люба.
- Ти нямаш ли си клиенти? – Сопна и се Майка и Люба хукна към масите без да коментира. Роуз се възползва, че са сами и се обърна към управителя.
- Чул ли си нещо за Водка?
- Ти не си ли?
- Буба нищо няма да ми каже. Все пак аз съм виновницата за всичко. – Майка поклати глава трагично.
- Знам само, че не е успял да замине за Канада.
- А жив ли е? – Майка я изгледа начумерено.
- За Бога, момиче. От къде да знам? Но и двамата познаваме Буба Саракашвили, нали?
- Да прав си. По-добре да не питам повече. – Майка въздъхна.
- Дръж се, малката. Знам, че ти тежи. И на мен ми тежи. Беше добро момче. – Роуз скочи изведнъж.
- Ще говоря с Буба!
- Ти луда ли си? Не се навирай между шамарите, моля те!
- От това повече накъде, приятелю? Не се безпокой за мен. – Роуз потупа Майка по рамото и се отправи към служебното сепаре.
Мъжете вече я чакаха. Почти не свалиха поглед от нея през целия й път до сепарето. Приличаха на хиени, дебнещи плячката си. Само, че Роуз съвсем не беше плячка вече. Владимир я изчака да се настани до него на сепарето, по-далеч от Буба и промърмори.
- Забави се. – Тя почти не го погледна. Просъска ядно на Буба.
- Водка жив ли е? – Видя как очите на Буба просветнаха злобно.
Роуз се намираше в комфортна близост до Владимир. Той още не се беше изправил и огромното му тяло можеше да послужи като защита между нея и Буба. Николай, обаче бавно се надигна зад гърба и. Усети го. Той се намести по-удобно на сепарето, привидно спокоен. Отпи бавно от уискито си. Но Роуз вече знаеше. Големият Саракашвили е нащрек. И беше наясно защо. Буба беше заприличал на звяр. Буба не се контролираше лесно, а като го предизвикаш открито? Особено тя? Мъжът също се беше изправил. За да е в по-добра позиция и да я вижда, без съмнение.
- Не е твоя работа, усойнице!
- Жив ли е?
- Не!
- Не го вярвам.
- Тогава защо питаш? – Роуз млъкна ядосано. Знаеше, че с тази тактика нищо няма да измъкне от Буба.
- Ти си гадно копеле, Буба, нали го знаеш? – Буба я гледаше злобно и нищо не казваше, а Роуз се ядосваше още повече. – Мръсно, гадно копеле. Хладнокръвен убиец. Обещавам ти, някой ден ще си намериш майстора, Буба!
- И този майстор ще си ти, така ли? Осакатена и слаба? Не можеш да се оправиш със самата себе си, а си тръгнала да оправяш другите!
- Майната ти, Буба!
- Майната ти на теб! – Роуз се облегна рязко назад, зад гърба на Владимир, за да не го вижда. Дишаше тежко и гледаше побесняла масата. Буба не я закачи повече. Стана, псувайки и се насочи към бара.
Роуз мълчеше упорито и чакаше да се успокои. Владимир се загледа в нея. Роуз не можеше да отгатне какво мисли. Накрая той промърмори нежно.
- Защо го дразниш?
- Ти знаеш ли нещо за Водка?
- Разбира се.
- Ще ми кажеш ли?
- Не и зад гърба на Буба. – Владимир привлече Роуз към себе си. – Ще трябва сама да се справиш с него. – Жената въздъхна.
Вечерта напредна, но барът беше още пълен. Буба се завърна на сепарето. След него вървеше една от сервитьорките. Момичето не посмя да погледне към Роуз. Остави набързо едно наргиле и се отдалечи. Мъжете запалиха наргилето и го подадоха на Роуз. Тя смукна дълбоко. Беше ароматно. Много ароматно. Роуз се успокои. Знаеше, че скоро ще се замае. Искаше да се замае.
Буба гледаше безстрастно пред себе си. След малко при тях дойде още един мъж. Явно всички се познаваха. Поздрави Владимир за сватбата и не погледна Роуз. На Владимир сякаш не му направи впечатление. Роуз се възползва от това, че мъжете са заети и се отправи отново към бара. За съжаление трябваше да мине през Буба. Той я хвана здраво за китката.
- И внимавай с хората ми. Не им мъти повече главите! – Роуз го изгледа злобно и не отговори. Намеси се Николай.
- Буба, остави я на мира! – Владимир ги следеше без да се намеси. Буба пусна Роуз и изпсува цветисто. Роуз изчезна от сепарето възможно най-бързо.
Люба я посрещна на бара развеселена.
- Пиеш ли вече?
- Колкото си искам.
- Тогава да вдигнем тост. За твое здраве. Но първо да те преоблечем дискотечно. – Роуз се усмихна.
- Това ще е много хубаво, Люба. Наистина.
Скоро момичетата вече вдигаха поредния тост.
Роуз се отпусна. Развесели се. Клиентите постепенно се разотидоха, а градусът на настроение у персонала растеше. Всички вече танцуваха около бара и на бара. Люба успя да излъже Роуз. Двете танцуваха и се смееха. Дария и другите сервитьорки също танцуваха, някоя от тях от време на време се откачаше от компанията, за да свърши малко работа и после се връщаше.
Роуз беше щастлива и много пияна. Мъжете повече не я закачиха. Тя дори забрави, че са тук. Владимир, обаче, не я беше забравил. И той, и Николай, и Буба и хвърляха постоянно по някой поглед. Владимир беше доволен. Остави я да се забавлява на воля. Малката си го заслужаваше.