автор: apostola

Като частица от света,
денят е вече грохнал кон.
Боли ме лявата пета.
Душата дири си подслон.

С багаж във раница на гръб
и с кръст във дясната ръка,
вървя по жизнения ръб
в живота си, като река.

И плувам аз от бряг до бряг,
въртян от бурната вода.
Но като опитен моряк,
понасям мократа среда.

А оня бряг ми е целта-
брегът със друго битие.
Там няма циркови салта
и пият друго питие.

Че там е вечният живот
и там са земните мечти.
И там свещеният кивот-
небесна манна и блести.