автор: erka

...забравихме да се съмняваме във себе си -
светът ни вече никак не залита
в идеята за съвършено равновесие
между "каквото бяхме" и "каквото искаме".
Единствено ръцете ни се търсят
с предишния копнеж за принадлежност -
когато се завърнем съвършено чужди,
а отпечатъците ни болят непроменени.
Красиво е доверието ни - пораснало
след намекът - търкулнат тайно
под пластове надежди и очакване
за някаква принцеса недоспала
и куцащото ми сърце - осъмнало
със синини прикрити във очите
заради навика да се разхожда в тъмното,
след който... всички рокли са безсилни.