Как тегне тази дълга тишина…
Не може повече
Душата ми да чака.
По мене лепне гъста самота.
Аз тръгвам…
Само Облакът заплака…
Светкавица във този миг
Небе на две
разсече с тътен
и гръмотевицата с вик -
съдбовен,
плътен
начало даде на живота нов.
Живот,
след нашата раздяла…
Живот,
през който със Любов
В Душата
ще се опитам да живея
и без тебе
Цяла…