автор: liulina

Звездата я гледаше сякаш, как влезе във водите на езерото.
Нейното тяло силно и жилаво, с дъх на треви и билки, говореше колко е важна за СебАзи, а той се намираше навсякъде и никъде. Трябваше да внимава да не я зърнат неговите очи гола. Тя се сливаше сякаш, а едното и око блестеше , защото с него виждаше времето, което ту се разгъва ту се свива, като хармоника и като през криво огледало и нейната крехка същност добиваше твърдост. Тя знаеше, че е родена да бъде майка на света, да ражда живот. От шепите и потичаха семена и се разпръскваха по земята понесени от Джил*, за да се родят от недрата ѝ и да нахранят живота.
МаДара излезе от водата огряна от звездата и луната, майка и Умай, която тя наричаше и Бендида, се появи за да я завие. Баща и Тангра я погледна замислено,той знаеше, че нито една от сестрите и няма да е като нея.
МаДара не се колебаеше да извиква в себе си и библейската Ева и първата и по-тъмна Лилит. Понякога я навестяваше Сибила и тя твореше и прорицаваше.
- Жената олицетворява земята детето ми. Твоите образи са навсякъде, излизат във всяка история и всеки плод на живота. Сестра ми Дану ни кани в Ирландия, трябва да отидем. Какво ще кажеш МаДара?
- Мамо, не искам, не е време за гайди, време е да нахраня народа за който отговарям. Време е да дам в ръцете на жените право да разполагат и те с плода.
- Как ще го направиш МаДара?
- Ще им дам вдъхновение да рисуват за да изразяват СебАзи.
- Може би и това е начин.
- Трябва живораждащи са, имат синове и дъщери, трябва да изразяват през крехкото си тяло, същинската си твърдост мамо. Докато силните им мъже ловуват, те трябва да умеят да водят меко и нежно към натакък, където окото ми стига.
- Съгласна съм МаДара! Ти си мъдра!
МаДара виждаше, нейното око блестеше и знаеше, колко силна е жената…
- Пея за теб жена,
ти си плодородие,
ти си песента на живота …
Пея за теб и сплитам венци,
от лековити билки,
клада огън и викам слънцето,
за да те ражда, за да родиш …
- МаДара, пак ли пееш?
- Да татко, защо?
- Джил се е разбеснял, той много обича твоя глас.
МаДара знаеше, че Джил е край нея и че много а обича. Знаеше, че и той иска деца, за това го дари с Тайфун и Ураган, те много объркваха живота, но нямаше как да не го зарадва, все пак за това и тя съществуваше. Прати тези свои деца далече от България. Много обичаше своите чада, за да остави синовете на Джил да се вихрят покрай техните крехки човешки тела.
- Жената дъще е призвание, тя е основа и смисъл, през нея минават всички линии, от хармония до истерия. Жената е колкото разумна, толкова и дива, колкото кротка, толкова и вдъхновена. Както знаеш колкото е по-крехка, толкова са по-силни плещите ѝ. Поема като мех всяка земна тегоба и очите и са нейното перфектно отражение …
- Мамо ти ми даваш най-блажената мъдрост, ако не са твоите недра, няма да има и изгрев на повърхността ти …
- МаДара ти си майката, колкото и аз … Животът трябва да развиеш и опазиш.
- Мамо толкова ще е трудно най-вече, когато преминем през материята и влезем на дълбоко в едни нови творения на Адрогините, наречени Егрегори. Тогава ще има егрегор „Пари”, егрегор „Семейство”, който ще се разпадне и загуби силата си, егрегор „Вяра” . Чичо Страх ще се сее сам, ще ми е трудно да го изкореня. Много ще се промени света, някак си ще се забърза и наниже, ще загуби Кундалини и образа на вечността, ще се обърка в лабиринта от материя и Маты, вместо да сме живот, ще сме култури в нов смисъл. Мамо, жената пак ще е твърда и мека, но в нов смисъл , който ще размит и все по-често ще е във формата на Лилит като жрица на порока. Много ще е трудно във всичките тези образи жената да осъзнае напълно същинската си роля. Дори ще се страхува от това, което е, ще го отрича ако не я прави в очите на времето успешна. Мамо нравите ще се променят и жената ще има две лица , на мъж и на жена едновременно. Все повече едно тяло ще съдържа в себе си и двете същности, тоест жената сама по себе си ще е цял андрогин и няма да има такава нужда от силна половина. Някъде по различни части на планетата ще се запазят аборигенки, които ще са запазили нашия дух майко. Много ми се иска да се срещна с *Анастасия, тя си живее в онзи Сибир, защото искам да разбера как да запазя в жената, любовта към земята и отглеждането на живот. После Егрегорите ще завладяват и ограничават …
-Дъще ще се запази ли нашият дух?
- Майко, ти ще си част от историята, аз също ще се объркам, в лабиринт в който ще се цени изкуственото и генно създаденото, а естествената природа ще е обиждана и унищожавана. Мъжете ще се намесят и благодарение на неземни хора ще влеят силите на жената в енергиен изсмуквател наречен кибер пространство. Място на, което можеш да видиш цветната земя в една кутия, да седиш на едно място, а да обиколиш света. Майко, жената ще отслаби своята роля, ще се изроди понятието „съхранение на живота”, ще се изврати и превърне в постижение на науката „Биогенетика”.
Жената ще е част от една обща система където мозъкът и ще е умишлено впрегнат в кръг, за да не мисли за същината си, за недрата си и за своята градивност. Самата и градивност ще бъде вложена в безсмислени и измислени състояния на някаква общност наречена „съвременно общество”. Ще и се внушават нещата, които желае, ще и се създава впечатлението, че в това единствено е смисълът. Майко ще има и осъзнати жени, но те ще са по-малко, по- слабо отразени и наложени. Жената все пак, ще е по-силният извор, тя няма да създава, но ще е център на новото и на дума от бъдещето „креативност”, дума от основата на развитие „ сугестия”. Майко, напредъкът понякога е назадък, особено за основните неща …Най-вероятно ще загубя част от силата си да съм даряваща живот и светлина, майко от това ме е най-много страх. Онази целеустремена сила ще е насочена за унищожаване на живота такъв какъвто е и създаването на подчинен, без Сибила, тя ще живее въпреки всичко и най-вече в жената …

* Джил – прабългарски бог на вятъра
* Анастасия е героиня от книгата „Звънтящите кедри на Русия” на Владимир Мегре
автор: Д.Стоянова – liulina 08-03-2017г.