автор: apostola

Една сълза не става на море.
Море обаче става на сълза,
че то и мъката ще събере,
като зърната жълти на лоза.

Морето става земната сълза
и в нея Космосът дори блести.
А в сянката на земната бреза
космическото цвете ще цъфти.

Земята става новата звезда
и засиява с огнени лъчи.
Със багра от космична резеда
към мен поглеждат синкави очи.

И стават нови земни чудеса
в божията междузвездна длан.
Разместват се космични небеса
по пътя с божии звезди постлан.