автор: LeoBedrosian

В залата концертна
диря де да седна.
Всеки тук обича своето място и от него слуша.
А виолата д"аморе там до контрабаса нежно музицира.
Духат в цугтромбони и флигорни тъжни музиканти.
Диригента сякаш гони комари нахални.
Сливат се в едно кресчендо и стакато, пълнят ни ушите.
И модерното стакато всява мир в душите.