Неживяното време пристъпи
по пътеката с лунните паяци.
Концентрично заплете окръжност
в избелелия дъх на следата им.
Доразрови брегът им, със ехо
отразено в безсмислени полюси.
И от обич, пропусната вчера
нарисува останки от кораби.