автор: apostola

И мойта есен в мен пристигна,
и с мене тръгна да вървим.
Годините ми тя достигна
и трябва днес да се търпим.

Към зимата сега вървиме.
Сковава ни в душата студ.
И нищо вече не градиме-
забравихме за своя труд.

Не бе трудът ни оценяван
достатъчно от всяка власт.
От лоши мисли осеняван,
угасна в мене всяка страст.

Но търся начин да живея
във есента от своя пай.
Дано и утре съумея
да го отложа този край.