автор: bbobbibgbs70

Приятелю, извиках от високо
със светнал бирен поглед – спри...
Съдбата виж... И тази си опора
предай нататък, времето върви...

Хвърчи - рискувай, краски ни раздавай,
небето цветно в четките си дръж.
Не се сърди, а искрено се радвай,
виж – свети пак разцъфналата ръж.

Търси за тебе истинска промяна,
повярвай на живота жив...
Не чакай сам ти чудото да стане,
не страдай, а запалвай див -

забравен есенен куплет съдбовен.
Велик – като греховен свят.
Покрил небето – толкова дъждовен...
В сърцето ти – кървящ и страдащ брат...

А сякаш си изгубена комета,
сърцето твое с въздух напомпи.
За да изгрее слънцето в платното,
със златото му ти го запали...

Боян СТАНИЛОВ
2015