автор: flood

Това не е трудно. Първо вземаш – бавно, сигурно, без резки движения. Оглеждаш се внимателно, припознаваш подходящите лица, не споделяш, не откровеничиш, просто вземаш.
После се усмихваш. Поздравяваш. Любезничиш. Коктейли. Вратовръзка. Хубава, но масова кола. Черен костюм. Приятелка. Необвързаност. Лек парфюм. Уютен ресторант, но в центъра, за да те видят. Връзки. Позиции. Членство в партия. Шансове.
Продължамаш за взимаш. По-тихо. По-леко. По-спокойно. Разпределяш. Нивото ти расте. Участваш в схема. Имаш пропорция. Ставаш съдружник. Разбираш правилата. Спазваш ги. Никаква сватба. Дете може, но още е рано.
Започваш да определяш. Слушат те. Богат си. Парите създават самочувствие, но всъщност самочувствието създава пари. Вече е въпрос на влияние. Просто размишляваш, разговраряш, обсъждаш, натискаш копчета – от онези, човешките копченца, които стоят като букви на клавиатура върху бюротото ти: пешки, които нямат разум, а съдбовната воля да умрат, ако и когато се наложи. Вече разбираш, че животът е твой – не само твоят, а и чуждият. Парите са килим, върху койт се движи позицията ти: ту къса, ту дълга като борсова игра, като сянка на твоята самоличност, като начин на движение на глобалния риск, наречен политика.
Накрая даряваш излишното. Чакаш часа си. Това е трудно. Защото лекото е винаги безсмислено и се харчи лесно. Като успеха. И като живота, който му се подчинява.