автор: apostola

Цъфтяха и усмивките ни млади
току под рошавите ни коси.
И по любими градските площади
блестяха живи нашите очи.
Със мъжки погледи след вас тогава
смущавахме сърцата си във нас.
И все за чест, и все за мъжка слава
се хвалехме един на друг на глас.
Че вие бяхте нежните мадони
с набъбнала под кожата ви страст.
И всеки искаше да ви догони
до някой влюбен във луната храст.
Оставяхте във нас любовни рани
и нещо за довечера насън.
Любовите ни още необрани,
до късно вечер скитаха навън.
.................................................
Сега във ставите сме овехтели,
но пак заглеждаме жените в гръб.
И нищо, че косите ни са бели,
наум си псуваме живота тъп.