Прегръщам те,
дъх напоен с надежда,
полъх погалил тъгата ми!
Прегръщам те,
усмивка в усмивката,
толкова вяра,
която ме плаши.
Вече си тук
и те няма.
Дишам те и те галя!
Усмивка в усмивката!
Толкова вяра,
че днес е безвремие,
в което само прегръщам,
а то е всичко, когато слива се
началото с края!