автор: yotovava

Кръвясаха очите на мъглата.
И стана зверски тъмно над града.
С камшици заплющяха по стъклата
най-яростните сприи на дъжда.

Притиснати във калната мазилка,
вратите - като бабички пред сън,
избълваха и жупел, и чернилка
И стана още по-зловещо вън.

След миг се сурна зимната вихрушка
и пищният й нощен карнавал
във дланите си ледени разлюшка
къщите от крайния квартал.

Единствено комини разпиляват
над покривите с топлия си дъх
снега - нетраен белег на забрава.
и намекът за неизбежна смърт.

Премръзнала душица в шепа стискам
и моля този кучи студ да спре.
Ако животът има заден изход,
дано да бъде излаз на море!