автор: kameja

Там расте тръстикова горичка
край зелена мъхеста река
и залязват неусетно вечер
на цветята златните сърца.

Там светулките съзвездия нареждат,
малка фея очаровано ги съзерцава,
във градина с рози и чемшири
страховете си опитомява.

Стрелките питата на времето не режат,
от светлина пътечки диплят се пред нея,
светът изглежда цял и безграничен
и тя говори с цъфнали метличини.