 |  Зимни улици бързат край мен,
прекосяват града и се връщат.
Февруари е само фрагмент,
в който дните започват и свършват.
Рухват стари идват нови слънца,
а ноща светлините им трие.
Този град има много лица
и стени зад които ги крие.
Знам,че времето няма врата -
всяка стъпка е край и начало.
Всички спомени бързат така,
като сенки в парче огледало.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Всички спомени" | Вход | 4 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Всички спомени
от rady на 23.02.2017 @ 13:54:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Вторият куплет нещо ми куца, но пък последният е изключително силен! Поздрав! :) |
Re: Всички спомени
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 23.02.2017 @ 17:35:08
(Профил | Изпрати бележка) | Рухват стари, идват нови слънца,
а нощта светлините им трие.
Този град притежава много лица,
но и стени, зад които ги крие.
Това построи моето въображение за втория куплет :))
Хареса ми - едно такова бързо, образно и много, много ритмично. Хич не е лесно да вкараш дума като февруари и да не ти трепне четенето, минавайки през нея! Пооправи запетайките само и е бомба :) Поздрави! |
Re: Всички спомени
от daro на 24.02.2017 @ 06:14:43
(Профил | Изпрати бележка) | В живописта има един термин - "цветови акцент", който обособява центъра на една композиция, служи за насочване на вниманието на възприемащия, към важното, към идеята, въобще към основанието предизвикало създаването на творбата. Променените цветови трептения, сгъстения(или разредения) резонанс на вълните, категоричността на фактурата... са помощни техники за предаването. Нещо подобно се случва и във втората строфа с промяната в ритъма. Не допускам, че това е случайно, а още по-малко, от недоглеждане, от неумение за овладяване на поетическата форма... от занижен критерии. Ето защо смятам, че акцента (гвоздея) на това стихотворение е именно...
"Този град има много лица
и стени зад които ги крие."
а не това:
Този град притежава много лица,
но и стени, зад които ги крие.
Притежанието е характерно за еснафския град - имането е богатството на надарения град/свят.
..."но и стени, зад които ги крие" - това "но"- съдържа в себе си условие, зад което се е скътало скъперничеството, завистта че съществува нещо светло, друга непонятна стойност, която е далечна на определена екзистенция - присъства като един вид изненада от случващото се...
А в "и стени зад които ги крие" - "и"-то ми подсказва, че е съвсем логично и естествено, богатствата ни да бъдат защитени.
И накрая...
Това е едно от най-стойностните стихотворения, които съм прочел напоследък!
Ще си позволя да използвам един популярен авторов израз -
"всичко най"... има в тази творба.
Благодар!
Добро да Ви спохожда!
...(.)
|
Re: Всички спомени
от libra на 28.02.2017 @ 21:31:22
(Профил | Изпрати бележка) | всичките спомени се архивират и се качват в някой и друг облак :) шегувам се..
хубав стих.. |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 613
ХуЛитери: 2
Всичко: 615
Онлайн сега:
