Утоли и жаждата,
обикни бодлите
в плътта си.
Изтърпи кратката
си болка-
можеш го...
Не я късай обаче,
по-красива е жива,
с неразцъфнали
тайни...
От уханието и
ще се излекуваш-
омайно
и нежно е...
Дори да не
зараснеш,
обичай я такава,
каквато е
създадена,
В замяна тя
ще ти даде
листче от
себе си...
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Drugaobichay/233127.html#ixzz4ZKoZGocz