автор: erka

...позна ли във копривената ласка,
падналото от оградата ни камъче,
а спомни ли си как се смяхме,
когато го зазидахме във края й...

Стърчеше толкова нелепо
над цялата й гладка монолитност,
но знаехме, че падне ли е време
да се завърнем към началото на всичко...
Тогава във сърцата още нямаше
прораснали навътре неизвестноти
и не мечта - необходимост някаква,
издигаше оградата с ръцете ни,
за да ни скрие в глътка тишина
след бурите и празниците чужди.

...не подозирахме,
че гласовете на нощта
гнезда ще свият някъде в съня ни...

Позна ли този незавършен свят,
поръбен край оградата с коприва
и камъчето паднало - като мечта,
която в някаква необходимост е притихнала...