автор: erka

Утро е... като рамка
с цвят на горчив бадем.
Снежни въздишки изтляват
върху платното на времето.
Слънцето удря с кремък
в камък оголил гръб...
Пада искра в бадема,
пламва перо от гълъб...

...и го понася наивен вятър,
тъничко очертал следата си
някъде вън от рамката -
в ненарисувано още лято...