Пенлива река от сляпа човешка плът
Се влива в океана на нощта...
Плът, която не става за пипане и пиене...........
И не е позволено да изпиташ удоволствие
Цъфтим беззвучно
В между-блоковото пространство
В непознати цветове
Звездите се смеят звънко и ехидно
Наредени накриво тази вечер
От пияните ангели
Космоса спи, върху новата си ортопедична възглавница
А ние се въртим тихичко с бясна скорост.......
Този път по чужди, непознати орбити
Седнали кротко на пейката
Безплатно е и не боли.....
По стените на стария град
тичат сенки, хвърляни от улични лампи
Като ноти от тромпет
На сляп музикант, и като се догонят си
Слагат по една звучна целувка с
Много език
Течаща кръв с часовников механизъм
във вените експлодира навреме
И цапа всичко в суета
Угощение за богове
Е тази лятна вечер............
Ухае на смокини преди съмване............
1888. Автора е от Пловдив, всичко друго е под съмнение........