автор: argonyk

Не! Не искам да бъда Есенин,
нито Яворов искам да бъда!
Само в подмола речните мрени
нека моите думи да съдят.

Не по Ботев и Вазов да пиша,
върху белите листи ридая.
Стара сова ли чух да въздиша
на стиха ми лиричен към края!?

Зная Смирненски колко безгрешно
кучи студ зад усмивката скрива,
затова под корона на лешник
рецитирам сред бъз и коприва.

За горчивата слава на Пушкин
нека другите драпат със нокти.
До лехите с домати и чушки
ще припявам по врабчови ноти.

В късна доба с цигарени рими
всяка болка и радост ще смятам.
Плюс – очите на мойта любима.
Минус – ранната смърт на приятел.