На Йордан Здравков
Самотно тъжен, кобен час
притвори клепки уморени
и на дух добър, витяз -
отплува в`вечните вселени...
Да бди отгоре зорко там,
да вижда всичко, где-що става
и с чудния си ярък плам
да вдъхва вяра, насърчава...
- Бъди спокоен, Ти - Дани,
от сцената ще лъха почит
и твоите дела, мечти -
ще будят ползотворен прочит...!