автор: daro

С пластичните си извивки
изкушението катери
и се спуска по пилона.
Светът понякога е кабаре –
с потънали в мисли очи
и празни ръце,
което откривам
в замечтания поглед на Сюзон,
през меланхолния сезон на Мане.
Светлините угасват.
Глъчката няма да спре.
Смъртта пристъпва
за другия крак.
Първият…
и с двете ръце е оттатък.