вдъхновено от vechniqtskitnik
Хей, Гърбушко, хич не се стягай -
любовта е зараза, от нея се крее,
по-добре бързо към кръчмата бягай,
надеждата там да влезе не смее.
Наливай се смело, надигай без мярка,
удави всеки спомен малък за Нея,
виждаш ли беззъбата дърта клюкарка
и тя някога беше приказна фея.
Слушай, Гърбушко, любовта е измама,
просто някаква цветна Фата моргана,
животът по-лесен е, когато я няма
сърцето не може да диша за двама.
Така върти се светът, не се укорявай,
какво си се свил такъв изтормозен?
Изпий тази чаша на екс, хайде, давай!
Тя си отиде, а ти... ти все ще си грозен.
Затуй се наливай, наред ги черпи,
а после се спъвай унило във мрака,
времето нека изтрие всички черти
на онази, която вече не чакаш...