автор: erka

...сърцето е земята, във която
засяваме и светлини и... сенки
и с всяко пълнолуние очакваме
от тъмнината му да изкълни надежда.
Това е взетото назаем време,
когато облаците падат с цвят на вяра,
а впрегнатите ветрове и гръмотевици
копаят във душата ти хамбари,
та всеки белег, който ще разцъфне,
да оплоди очакването с мимолетна жътва
на онова, което няма да се върне,
но ще те извървява... До смъртта ти.