Очи си затварям,
представям си ден,
във който отварям
и Той е пред мен,
незнам всъщност кой е
но знам, че е там,
и вярвам, че мой е,
аз - негова, знам.
Каква романтичка,
жена безнадеждна,
в душата - циничка,
във стихове - нежна,
обичам да пиша,
защото мълча
и трудничко дишам
без лист със слова,
така че, любими,
ти, някъде там,
цинизма прости ми
и идвай насам,
ще спра да ти пиша,
ще ти проговоря,
но спра ли да дишам...
не ще ти отворя.