автор: erka

...така е нереална тази влага,
пропила в ръкавиците на времето
и купчината снежен смях, която
почти човешка сянка хвърля в него
до стъпките смалени край вратата
след миналото - влязло да се сгрее...
Така е нереална тишината,
която спря забързаното в мен
преди да съм отминала с тълпата,
преди в реалността да се изгубя...

...във купчината снежен смях за кратко
едно сърце от спомен се пробуди...