автор: tearfly

Седем. Звъни часовникът. Миглите му потрепват. Всичко, което иска, е до него. Голото му тяло настръхва. Трудно се събужда. Стига до банята пипнешком. Слага пяна за бръснене на лицето.
Брадата му, твърда и растяща с часове, омеква. Пуска душа. Използва слушалката и отмива сънищата. После с кърпа на хълбоците. Танцува виртуозно с бръснача. Изплаква. Попива . Афтършейв. Стените въздишат от аромата. Оставя мокри стъпки на ламинирания паркет. Боксерките му бели, няколко сантиметра под белега му от апендицит - дълъг, твърд цикатрикс - жените обичат да пипат ръбчетата му, има залепена целувка с надпис под нея Calvin Klein. Чорапи - черни. Краката му тактуват на Бари Уайт.
Умря на осем години. Млад шофьор смачка главата му на пешеходна пътека. Неговите родителите чакаха смъртта му, настанила се безмълвно под формата на порок на сърцето, съдбата реши друго, но това беше в предишен живот. В следващия щеше да загуби нещо много скъпо, за да бъде отново с нея.
Седем и тридесет. Тя се казва Силвия и лежи в леглото му. Дълга коса с цвят къпина. Меланхолични къдрици. Един и шестдесет и два. Крехка, като статуетка. Пуши. Очите й са светлокафяви, почти жълти. Бавно отпива кафе от резедава чаша. На дъното й е изписано всичко, преди да я е обърнала.
Щеше да срещне руса жена. Къса коса и дънки. Плавна походка. Топла и уютна. Създадена, за да покорява. Всеки мъж щеше да иска да сложи пръстен за цял живот на ръката й. На безименния имаше халка обсипана с жълт цирконий. Силвия щеше да я стисне за гърлото. Да я слуша как хрипти. Да изчака да се отпуснат напълно ритащите й крака. Да я зарови в гората. Под красив ясен. Да отъпче мястото и покрие с шума. После щеше да звънне на човека сложил пръстена и да остане с него до края. Щеше да им се случи това, на което казват „завинаги”. Да се разхождат в гората, да обгръщат с ръце ствола на ясена и да се сливат с природата, но това – в следващия живот.
В този живот те се събраха неочаквано и огнено, малко преди да избухне колата му, обърната на завой, тя го извади с крехките си ръце. Изтегли го на достатъчно разстояние. Затисна с шала си кървящата му глава. Взривът само накара рамената й съвсем недоловимо да трепнат. Разкъсаната му риза разкриваше оголения му корем. Опипа с пръсти белега му от операция вдясно. По тях премина ток. Ток, който задвижи шеметната им връзка и великодушно ги пусна да оцелеят - без трусове, без непредвидена и подранила смърт. Малка порция безвремие.