Открих случайно късче грапав лед
на дъното на тъжната ми самота.
Помислих, че е нещо забравено от теб,
преди да треснеш ядно външната врата.
Oгледах го внимателно, полирах го с ръце
и от внезапен ужас рязко изкрещях,
разбрах, че съм намерил своето сърце,
сред купищата мъртъв, леден прах...