автор: argonyk

От славата порочна не отпил –
отдавна само с гроздова препивам.
До мене лесно се показва стил
пред черните дула на обективите.

Зад порти не залостих своя гняв.
Не чакайте пред вас да се покая!
Юмрукът ми остава свит. Корав.
След удар как се удря – още зная.

Гръбнакът ми, извит като бастун –
уви! – не е удобна прощъпалка.
И в пъстри строфи – цигански катун –
аз сам самичък кръста си ще дялкам.

Ни Юда ще дочакам, ни Пилат.
А Брут е, знам, един страхливец само.
На всяка завист грозният разврат
постила в яслите ми остра слама.

Живея без досада и без грим,
макар да знам, това че ви тревожи.
Към себе си пътувам – пилигрим,
лавиращ в суетата каталожна.