Лошо ми е... лошото време.
И ми навява на пакости...
Колко му е без шум да вземе
на ветровете остатъка,
да прокопае в студа пъртина
от тука, та... чак до утрото
и да нашари съня на зимата
с неподредени от никой стъпки...
А като стигне без дъх предела си,
да счупи леда над слънцето
и с посинели ръце - във себе си -
да му разчисти небе за съмване,
да му нахлупи калпак от песен,
да го запали в два черни въглена...
...непораснало ми е лошото време.
И е по детски... прибързано...