 |  Ръкавите й - цветна плетеница.
Косите - мед и утринни отблясъци.
Когато спрях за пътя да я питам
към онзи хълм нагоре през листата,
зад нея ранно слънце занаднича.
По дрехите й светлини и сенки
потрепваха на утринния вятър.
Очите й - две яркосини крепости,
притегляха невидимо душата ми.
Реки от незабравки и метличина
лъчисто се огъваха под пръстите й,
и все едно сама гората тичаше,
под стъпките си моите обръщаше...
Не помня накъде се бях запътил,
когато спрях за пътя да я питам.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Когато спрях" | Вход | 12 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Когато спрях
от elsion (negesta@gmail.com) на 10.01.2017 @ 19:53:46
(Профил | Изпрати бележка) | | ... Омагьосване, пред картината на света... А колко са се будили пред нея без спомен за пътя си... Разхвърляни мисли само :) |
]
Re: Когато спрях
от daro на 10.01.2017 @ 09:22:34
(Профил | Изпрати бележка) | ...а след като се освести, спомни ли си какво ти навя цветно-шарената есенна гора? :)
... щото на мен все едно си припява в шумака - върви, ходи на север,
в пречистващата белота на зимата, сред джакузитата на белугите
В лесовете на притихналия като сърцето север
посред ревовете на елени търсещи кошути...
(спомни ли си накъде води и кой е пътя, моя северна приятелко Елс) :)
Светлина и топлина в дома ви!
(((О))) |
Re: Когато спрях
от elsion (negesta@gmail.com) на 10.01.2017 @ 19:59:56
(Профил | Изпрати бележка) | Пътят обвит в мъгла е, с очите не се върви, нито със спомени,
сърцето като че ли е най-надеждният навигатор... Но на лирическия може друго да му дойде на главата, не зная, не зная :)) |
]
Re: Когато спрях
от mariq-desislava на 10.01.2017 @ 11:14:34
(Профил | Изпрати бележка) | | След прочита ми идваше да се въргалям и да хлипам шумно, но се въздържах.:) Тайнственият пламък на недокоснатото съзирам тук, предимството на безсилието да бъдеш себе си, дори, когато не искаш и яростно се съпротивляваш. Създаваш миметичен модел на действителността, в който се чувстваш у дома си. |
Re: Когато спрях
от elsion (negesta@gmail.com) на 11.01.2017 @ 10:59:52
(Профил | Изпрати бележка) | А какво е да бъдеш себе си, освен просто да бъдеш какъвто си, включително и безсилен да бъдеш себе си? ;)
(Хлипай си по пода на воля, това си е комплимент за мен :) |
]
Re: Когато спрях
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 10.01.2017 @ 15:10:48
(Профил | Изпрати бележка) | Затова не трябва толкова небрежно,
човек да се забърква с разни дриади,
че зад привидната си външност нежна
ти готвят хиляди коварни изненади...
Ех, Елс... Странна си ми тук, замечтана, през цялото време обърната само в профил и с учестено дишане.... |
Re: Когато спрях
от elsion (negesta@gmail.com) на 11.01.2017 @ 11:11:27
(Профил | Изпрати бележка) | Изглеждат млади и прекрасни,
отвъд горичката със лешници,
но наближиш ли ги - ужасни са,
превръщат се в беззъби вещици :)
(Ама че усещаш... Това го нагласям и пренаписвам от един стар, но по-цветен период; ако го забавя още, ще се пресече :)) |
]
Re: Когато спрях
от elsion (negesta@gmail.com) на 11.01.2017 @ 11:15:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря :) ....Има ли си, няма ли си най-вътрешна стаичка Елсито, мистерия е :) |
]
Re: Когато спрях
от rady на 10.01.2017 @ 20:33:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Закопнях за пролет, за път, за музика, за нещо ново, самодивско! :) И започнах да чакам края на зимата! |
Re: Когато спрях
от elsion (negesta@gmail.com) на 11.01.2017 @ 11:24:46
(Профил | Изпрати бележка) | | След като порядъчно се заледих, почти в унисон с не/до/почистения междуселищен пейзаж - и аз като теб започвам да припявам за края на зимата, колкото и да е пухкава тази последната - ще си направим някъде магическа слънчева седянка за извикване на пролетта :) |
]
Re: Когато спрях
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 10.01.2017 @ 21:57:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Пролет се е раззеленила под пръстите ти, Елс. А под нейните са нацъфтели прекрасни картини. Много светло и носещо живот стихотворение. Спрях да се насладя на красотата преди да продължа по пътя :))))))) |
Re: Когато спрях
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 10.01.2017 @ 21:57:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Пролет се е раззеленила под пръстите ти, Елс. А под нейните са нацъфтели прекрасни картини. Много светло и носещо живот стихотворение. Спрях да се насладя на красотата преди да продължа по пътя :))))))) |
Re: Когато спрях
от elsion (negesta@gmail.com) на 11.01.2017 @ 11:35:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Изнизваш се по пролетни терлички значи, без да помогнеш на странника ;) |
]
Re: Когато спрях
от Bockpece на 11.01.2017 @ 18:44:50
(Профил | Изпрати бележка) | има фолклорно звучене, което много ми допада :)
поздрави! |
Re: Когато спрях
от elsion (negesta@gmail.com) на 15.01.2017 @ 11:06:11
(Профил | Изпрати бележка) | Това беше първоначалният замисъл :)
Но така и не успях, поне по моите критерии.
|
]
Re: Когато спрях
от tearfly на 11.01.2017 @ 18:45:37
(Профил | Изпрати бележка) | С пръстите на душата си нарисувала тази красота, Елс! Омагьосана съм! И изобщо не знам кой път да хвана :)
Ще мигам благоговеещо и ще го чета отново и отново... |
Re: Когато спрях
от elsion (negesta@gmail.com) на 15.01.2017 @ 11:25:44
(Профил | Изпрати бележка) | Не се оставяй на омагьосването да те разсее, спомни си закъде си тръгнала ;)
(Имам странното подозрение, че пътищата сами се хващат, като в сън; ние сме само свидетели на посоките...) |
]
Re: Когато спрях
от libra на 19.01.2017 @ 20:28:09
(Профил | Изпрати бележка) | всичките ти стихотворения са за Избрани, ако зависеше от мен..
https://www.youtube.com/watch?v=IHtcCP-EhmY
поздрав :)
|
Re: Когато спрях
от elsion (negesta@gmail.com) на 26.01.2017 @ 14:28:27
(Профил | Изпрати бележка) | хах, радвам се, че мислиш така, макар да се зная какво не съм цвете ;)
позравчето прието :)
Аз пък се сетих за това :
https://www.youtube.com/watch?v=mGfUszwN5x0 |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 790
ХуЛитери: 1
Всичко: 791
Онлайн сега:
