автор: verysmallanimal

От два дни вали сняг. Нощта е бяла и тиха. Гражданинът Пастирков, свил глава в яката на якето си, стои нерешително пред дворната врата на Калчеви.
Същите тези Калчеви, дето вчера се прехласваха по пухкавия сняг. Пастирков почти не ги познава - той живее на другия край на улицата, но вчера ги чу как се радват на снега и нещо го жегна.
Оглежда се плахо - няма жива душа навън по това време, всички са се прибрали по къщите си и посрещат новата година. Внимателно отваря металната врата и пристъпва в двора. След миг колебание тръгва напред - върви на зиг-заг, като се опитва да утъпче колкото може по-голяма площ. Снегът се сляга под краката му и на мястото на гладката бяла покривка се появяват малки пъртини, виещи се като змии из двора. Накрая Пастирков спира в нерешителност, надал ухо към къщата. Нищо обезпокоително. Отива в центъра на двора, разкрачва се и се изпикава, като се стреми да покрие по-голяма площ с жълти петна.
Оглежда се доволен и се запътва към вратата. Вече на улицата, той се вглежда известно време в утъпкания и пожълтял двор на Калчеви. После пъхва ръце дълбоко в джобовете си и тръгва забързано по улицата, като си мърмори: "Пухкав, а? Бял, а? Божествена красота, така ли? Е, на ви сега една красота!"
Някъде откъм центъра на града се чуват фойерверки, отбелязващи смяната на една година с друга. Нова година, нов късмет.