автор: marisiema

Днес ще живея! С хъс, до премала!
Нищо, че зима е, сива, мъглива.
Тялото стягам, макар остаряла!
Нека напира вън бурята дива!

Днес ще живея! Смело, на воля,
жадна и луда, с любов във душата!
Цветните, мои картини ше спомня,
пролет небесна и огнено лято!

Днес ще живея! Гордо ще литна!
Зимата снежна с духа си ще сплаша!
Утре, щом трябва, дори до стотинка
всяка красива минута ще плащам...

Днес ще живея! Студа, ледовете
ще свия във севера снежен, намръщен.
Нека при мен да искрят цветовете,
нека ме галят и нежно прегръщат!

Днес ще съм буйно дете инатливо!
Воля ще дам на мечти и забрани
в този луд свят, суров и немирен...
Утре?...Утре ще кърпя дълбоките рани...