автор: erka

...нищо не е изречено.
Не пожелах да ме познаеш.
Налях те, за да видя Времето
как в полунощ ще ме прекрачи,
а ще остане цяло...

Никога не съм вярвала в Целите.
До тях се стига
крачка по крачка,
но всяка крачка
прекрачва единствено себе си
и всяко себе си
вижда по своему гледката...

...затова не отпих.
Няма нищо от мене
и вкусът ти е чист.
Само ти ще усетиш
къде свършва вярата
и започва невярата.
Или точно обратното...

Нищо не е наречено.

Измълчах те докрай,
а тишината граничи
само със себе си...

Измълчи ме сама.
Изречи се...
На глас.