автор: kameja

Вдъхновено от elsion и Elling

От сто години вледенявах себе си
до формата на съвършен кристал.
Тук стари спомени са непотребни,
замръзнали са изворите на печал

А търсеше душата да открие знаци
сред зимна празнота, на пътя.
Те облачни спирали все чертаеха,
завихрени навътре в самотата си.

Издигнаха се покрай мен огледала.
В дворец от скреж и лед се озовах.
В пустинята на съвършените кристали
се бе превърнал вятърът във стълб.

Над кулите блестеше слънце от сребро,
пробягваха от миналото сенки по снега.
В сънуване открих, че ще намеря отговор
мозайката от лед успея ли да наредя.