автор: daro

посветено

Купих си страници от време
с лични „восъчни печати“
върху образа му от безвремие.
И това, което ми поднесе
ме държеше здраво за ръката
извън училището ми по сричане.
Разбирах, че съм горд и малък
и досущ наивното хлапе
продавам
безценните си възхищения.
Накрая се видях
в трошенето на сетния печат
и с двата лева в плика
как изчиствам сметката с лодкаря.
Но, това е само кратък отпечатък
от паузите на неспирното туптене –
синапеното зърно на яркия му ритъм –
Димитър…
Димитър Гачев.